15 jun 2016, 21:55

Неримувано приятелско присъствие 

  Poesía
431 0 1

Ти беше ли до мен, 
когато осъмваха ръцете 
                нецелунати;
а беше ли, когато
се взираха очите в нищото,
когато песента звучеше 
                    от сърцето
и в облаци понъваха 
                        мечтите?
До мен ли беше онзи път, 
когато всичко се събаряше, 
когато тихо и безплътно,
вратата леко се затваряше?
До мен ли беше в утринта,
когато от усмивка оцелях,
когато пееше красиво идното?
Ако си бил тогава...
                           остани завинаги!
 

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??