Живот – пролука...
Всеки миг надзърта гладна смърт
към бухналата вечност...
Отронват се годините,
под сенките
на недоизживяното
и за последен път танцуват с вятъра
на недоизказаното...
Огъват се стеблата
на мислите,
а Корените на чувствата се молят
за още малко глътки–спомени
и Сила...
© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados
за да се стоплят мъничко във светлината на пролуката
небето сиво носят на върха на нежните си пръсти.
Навярно на Съдбата вестоносец
е вятърът със който се увиваш
във нощите самотни и студени...
Не си сама - на другата страна на тъжната планета сега е лято.
Но въпреки това, за среща с тебе
сълза отронва твоят брат близнак!
Благодаря за удоволствието и вдъхновението от Твоята поезия, Веси!