Тази вечер заспаха всички прозорци
и разногледата улица ослепя.
Няма ги даже очите на безсънните котки.
Някой черно мастило по небето разля.
Стана тежко за дишане и прегракнало-съскащо.
Гласовете от страх не помръдват.
Опънаха мислите свойте нишки до скъсване.
Дъхът по стъклата замръзна.
На мен ми е вече съвсем невъзможно
да се вмествам в размера на стаята.
Чак ми се иска да разтревожа
тази улица, котките и... безкрая,
да извикам, че изобщо не е почтено
всички на заспали да се преструват...

Късам листа - припряно и нервно.
Кой сега ще попива будуването?...а будуването?...