8 nov 2017, 21:33

Неродена приказка 

  Poesía » Verso libre
868 1 10

Разстила в тиха вечер,

звезден губер...

Вселената изпълнена с обич!

Гальовно ни подканя –

поглед към нея да отправим

и дарява ни с приказни вълшебства.

И някъде там сред звездна тишина,

мечтите ни – като звезден благослов

се вплитат, докосвайки –

триизмерното пространство...

превръщат се в неродена приказка!

И ето ме вървя сред звездни водопади

в косата вплела съм изумрудени цветя

и тъй ефирно те докосвам в съня ти...

Ела, подай ръка да ти покажа –

една галактика от звездни чудеса!

 

08.11.2017г

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??