14 mar 2012, 23:50

Несбъдната мечта 

  Poesía » Del paisaje
789 0 2
Последната къща
на уличка една,
в двора извисява се сама бреза,
напомня отминали
младост, любов, суета.
От комина дим се издига,
от прозорците блещука светлина,
а вътре един, или може би двамина,
стоят и слушат приглушена музичка.
Последната къща,
да, това е тя!
От сънищата моя, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??