Ще се вгледам в красивия залез, обагрящ в червено морето,
ще си спомня за нашите нощи, за момичето нежно, с което
седяхме на плажа тъй влюбени, до болка говорейки истини,
мечтаейки за нощи безкрайни, за дни от нас самите измислени,
и деца неродени кръщавахме, и в люлката с теб ги люляхме,
за дом и семейство мечтахме, и от мечти даже не спяхме,
но ти си замина от мене и ми даде мечтите назаем,
но аз пък си имам утеха голяма и със нея все още мечтая,
да, момичето малко, от теб неродено, понякога пита за мама,
без да знае, че ти си далече, че всичко беше измама!!!