eva_32 (Ева Корназова)
110 774
26 jun 2009, 21:09

Нещастната жена 

  Poesía
1720 0 31

Нещастната жена се разпознава -

след нея вълча глутница върви,

надушвайки безбройните ù рани

от тежки купидонови стрели.

 

Нещастната жена е мълчалива.

Избира някой облак за другар.

Самотна гледа как денят умира

на залеза в красивия пожар.

 

Нещастната жена е романтична.

Тя плаче често, даже и насън.

И вярва в любовта, и ù се врича

с цветя и гръмотевици, и звън.

 

Нещастната жена не иска жертви,

а поглед мил, докосване с ръка.

И някой, който тихо да ù шепне

безсънно нежно, чак до сутринта...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мила Ева...как до болка точно описваш тази нещастаната жена...,колко ми е познато това...
  • да
  • Хареса ми.
  • Хареса ми!
  • Подобно облак вечер ще намина,
    увиснал цял на клонка от бреза,
    и твоята притихнала градина
    аз може би до смърт ще просълзя...

    И ти ще ме погледнеш доверчива
    (на косъм ласката... ще се взриви),
    а слънцето ще вейне златна грива
    над дивите, преситени треви...
  • Невероятно проникновено! Бръкна ми в душата с тази крехкост и със силата да я покажеш в стихове!
  • Поздравления за стиха!
  • Поздравления и малко по-ведро!
  • Аплодисменти и от мен!
  • много е хубаво браво.продължавай все така
  • РАЗ-КОШ-НО!!!
  • Четиво - само за мъже!
    Поздрави, Евче!
  • Прекрасно...
  • Много силен стих, мила!Поразително!Аз тези вълци ги усетих повече като метафора на озлобените хора, които дебнат само да налеят масло в огъня.
    Поздрав!
  • Андромаха, моята дъщеря се казва Белла.Наистина!
  • Поздрави Ева!!!
  • Хей, хора!!!Не исках да ви натъжавам...простете ми!
    Благодаря на всички!
  • Вярно е Нели.Този път си права.
  • Много ме натъжи! По признаците разбирам, че и аз съм от нещастните жени...
  • ..аа да.. в допълнение на това , което Никодим каза.
    ...Всъщност нещастните моменти от живота ни са ветропоказатели към всички останали, които определяме като щастливи... Ако не си познал нещастието, как би могъл да разбереш , че си щастлив..
  • Животът е опияняващ,
    със него радостите и тъгата,
    със огъня всеопрощаващ,
    не е самотно в самотата.

    Нещастието не съществува, понякога боли, но е пречистващо, за да съберем нови сили... за пътя оп който ще продължим да вървим.
  • Нещастна жена звучи ужасно, Ева!! тръпки да те побият.., ако се откриеш сред групата на нещастните жени...
  • Чудесно стихотворение, Ева. Много емоции, много огън - пожарен и изпепеляващ, много и силна музика, която звучи доста минорно, но за сметка на това попада точно в душата.
    Четох го на глас на моите жени вкъщи и възторгът беше впечатляващ. Бъди благословена!
  • Прекрасно!!!И напълно вярно!
    Прегръдки
  • красив стих!
  • Ти пък!
    Чак до сутринта)))
  • Не съм виждал след някоя да върви вълча глутница!!! А и "...някой, който тихо да ù шепне безсънно нежно, чак до сутринта..." иска всяка жена независимо нещастна или щастлива е тя!!! Пък и след като някой и "шепне" цяла нощ, няма как на сутринта да не е щастлива Поздрави
  • Хубаво е!
    След нещастието следва щастие!!!
  • Здравей!
  • !!!
    Страшно хубаво!
  • много, Ев!
Propuestas
: ??:??