Нещата си се случват покрай нас,
но трябва да ги вдъхнем, помиришем.
Да чуем най-среднощния им глас
и през сълзѝ дори да ги опишем.
Нещата чакат да ги разберем,
да ги разлистим, с дъх да ги погалим,
във шепите си да ги съберем,
да ги затоплим с пламък тъмно ален.
Тогава почват дребните неща
за нас да светят, да ни се отплащат,
и името ни с обич да крещят
и да засищат всяка наша жажда. ...