Искаш нещо, с отчаяно усещане за впримченост
и знания откриваш случайно, като нещо втренчено,
където тихо да прогледнеш или с вик да ослепееш,
където светлини ридаят, без обич и не смеят
да викнат: - Звезди, обречено увиснали във въздуха,
от сън, без страх при хората слезнете, на Земята,
безмълвно погалете ясни мисли, те за Слънце съмнаха
и кръв във жилите кипнете - нещата си въздъхнаха...