Събуди ме с целувка тази сутрин самотата
и прошепна тихо в моето ухо:
„Ставай, мила, искам да ти покажа нещо за награда
задето беше с мене досега”.
Отворих с надежда своите очи.
Тя може би решила е да вдъхне свобода,
да ми покаже нещо, което не горчи…
Може би да си тръгне е решила.
Изправих се и тръгнах смело да вървя.
Тя крачеше пред мене гордо
и както тихо беше, изведнъж запя
и още повече ми стана бодро. ...