25 jun 2019, 9:00

Нещо нетипично 

  Poesía » Filosófica
838 1 2
Имат давност любовите ни човешки.
В омраза, в непризън една прелива,
в безразличие бавно оттича се втора,
трета закриволичва апатично в бара.
Изтляват в забрава любови човешки.
Изгасват страстите лумнали, горещи.
Тръгват си от нас хора, немеят улици.
Шепа пръст засища зеници ненаситни.
Обречена е всяка власт неопитомена.
Не от Бог са връчени жезъл и корона.
Рухват монументи, стихват триумфи.
Великите империи ликуват в архиви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??