Нещо просто
Толкова искам да те прегърна,
Да се докосна до твойта душа.
Защо не мога това да сторя,
Аз съм просто жена?
Искам те, до мен те искам,
Странно чувство е това.
Чувство най-силно и велико,
Което ми дава криле да полетя.
Не знам дали и ти желаеш,
Дали копнееш за мига.
Но очите ни без думи си говорят
И може би това е страстта.
А как това желание ме кара
За теб да мисля всеки миг.
И сърцето ми да потрепва,
Щом зърна твоя лик.
Желая те, толкова ли е трагично?
Защо да бягам от това,
Та думите са просто символ,
На самото чувство-любовта!
© Диляна Todos los derechos reservados