13 mar 2005, 15:12

Нещо специално 

  Poesía
1134 0 1
Празен поглед пълен с омраза....
Хвърлени в коша разбити мечти,
сянка чезнеща в мрака,
океан от замразени сълзи...
Само от плач се разкъсва тишината,
в мрака проблясват две безсилни ръце,
на пода лежи обездвижена фигура,
душата се опитва да намери своя лек -
студ, сковаващ топлотата.
Омраза и болка подтискат страха.
Къде отидоха топлите чувства?
Къде отиде онази светлина? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??