Как радостта отлита мимолетна...
Успехите нетрайни се оказват...
Подобно мълнии в небета летни
любовите ни шеметно залязват.
Приятелите - пристан и утеха -
понякога внезапно ни предават,
а верността е отесняла дреха...
честта потегля заедно със славата.
И често истината се смалява.
Достойнството съвсем, съвсем го няма.
Виж, обещанията... те са плява...
Надеждата граничи със измама.
Несигурно си влачиме хомота
до края чак, до сетната черта.
Единственото сигурно - животът
и неговата двойница - смъртта.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados