Двама сме.
И в изгрева и в залеза.
Попивам сълзи-самота.
Събираш в шепи празното,
сърце-ранена доброта.
Двама сме.
И сред тълпа безумци
и сред пустинна тишина,
поглеждаш слънцето намръщено,
крещя на бледата луна.
Двама сме.
Превзе стихиите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse