Да бяхте разрязали гръдта ми без жал.

Да бяхте изтръгнали грубо сърцето.

Да бяхте го хвърлили в черната кал.

Да бяхте го тъпкали силно, свирепо.

Да бяхте го смазали с тежки юмруци.

Да бяхте го ритали, блъскали, били.

Да бяхте го стреляли с огнени буци

... така да го бяхте сломили...

Тежките думи не ще го пречупят!

Нито предателства, нито беди.

Неверни приятелства не ще го заключат

за нови любови и нови мечти.

Лъжливи другари не ще го откажат

да раздава от себе си всичко на куп,

измамни усмивки не ще го накажат

да превърне се в безчувствен каменен труп.

Напротив, ще давам до края!

Ще вярвам, ще пилея и пак ще мечтая!

Ще срещам с усмивка неволи, злини.

Ще дарявам топлината си на всички души.

Ще споделям, ще тръпна и пак ще се смея.

Ще лудувам, ще горя, ще копнея.

Сърцето ми живо и бурно тупти.

И никой от вас не ще го сломи.