24 may 2008, 1:28

Неспазеното твое обещание... 

  Poesía » Otra
982 0 30
 

 

Най-късото лято

на спомена

отново нахлува

в съня ми.

Захапва по кучешки

болката

и стреля

по спящото ято...

 

Излитат надежди

изплашени,

в прозореца прашен

се блъскат.

Веригата

на кошмарите

ме стяга по змийски

и съска.

 

Със обещание

да се повтаря

отново и отново

всяка нощ.

Часовникът отново

ме спасява.

И ужасът смален

до незапомняне

 

е вече само полъх.

"Вече няма"...

Така те помня -

летен и усмихнат.

Неспазеното

твое обещание

се извинява

всяка  нощ

в стиха ми...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??