Несподелена обич

23 mar 2007, 23:42

Poesía

645 0 6

Дъждът и мокрия чадър
събраха стъпките ни в мрака.
И бях щастлив, и бях добър,
и бях изпълнен със очакване
да чуя тихичко; "Ела!"...
И с плахи пръсти да погаля
косите ти, с дъх на смола,
на влажен вятър... Не разбра ли,
че те обичам, че боли
след всяка среща и раздяла?
Не! Пак съм сам, и пак вали...
И сякаш времето е спряло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Несподелена обич

Искате да прочетете повече?

Propuestas