Нестихваща буря -
пейзаж на изгубена човешка съдба.
Вятърът ме притисна
в тунела на самотата.
Нададе вой и разтърси небесата,
събуждайки непоносима болка.
Облаци смразиха очите ми -
обгорени от сълзите...
Навън затрещяха хиляди капчици,
болезнено впиващи се в мойта кожа.
Рукна пороен дъжд
от спуканите вени на небето. ...