Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
3 ene 2007, 13:49

Нестихващи, безумни ветрове 

  Poesía
675 0 8
Нестихващи, безумни ветрове!
Какво очаквахте, какво мечтахте?
През всичките пожари на сърцето,
нима за обич вий бленувахте!?
Кажете, ветрове, защо ви е любов,
и сетен зов на избуяла нежност,
в посоките на дните ви неясни,
на нощите в пътеките изгубени?...
Пак стискам в шепите си вятъра!
Догонвам залеза в душата си!
Докоснал моето сърце, отива си!
Не иска вятърът да спре!
Бленувани са пътищата нереални,
от мисли и от чувства издълбани!
Не е за мен въздишката на вятъра!
Целувката му в изгрева не е за мен!
Усмивката му в залеза обагрена,
посока друга е поел... а не към мен!
Посоките изгубват се в безкрая,
дали по мен е тичал вятърът... не зная!
 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • вятърничав... оттам идва тази дума. именно защото вятърът е непостоянен и променлив
  • Прекрасен стих, Джейни!!! Поздрави!!!
  • Прекрасен стих!Браво!
  • Ветровете ни докосват в миг,
    този миг понякога е вечност ...

    Много хубав стих.

    Поздрав и усмивка.
  • вятърът все си сменя посоките.


    Нетраен е...
    ( и ако е тичал по теб,
    само болка остава...)
    Но ти си истинска!
    И трайна*
  • прекрасно си го казала,както винаги..поздравления...
  • Има разминаване на посоките, случва се!
    Но нека, ние си вървим в нашата, все ще стигнем някъде!
    Поздрави, Джейни
  • Прекрасен стих, Жени!
Propuestas
: ??:??