28 feb 2024, 9:56

Нестинари 

  Poesía
315 10 16

Една жарава с тебе ни дели. 
Чудиш се дали си заслужава...
Ще тръгна първа... ако ме боли...
Ще зная... само обич е тогава.

 

Или нека заедно без свян вървим. 
Стъпвай смело. Имай малко вяра.
Ако любов е силно ще горим.
Ако ли не... жаравата ще се стопява.

 

Но как, кажи да разберем...
Без и крачка с тебе да направим.
Толкоз хора, а едно небе...
Дали понякога за туй се мразим...

 

Него ли кажи делим...
Или земните, не знам, богатства. 
Отвориха пазара за души...
Не мога да си купя... даже ласка. 

 

Нямам нищо... Чест и малко срам.
Но вече никъде не ги предлагат. 
Не намират... няма верен купувач. 
Търси се властта и тая пуста слава. 

 

Искам обич... чиста... отпреди. 
Истинска и даже малко полудяла.
Пожелай си я сега и ти... Тръгвай...
аз не зная... колко време ни остава. 
 

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Вальо, Злате. Прекрасна седмица на всички.
  • Прекрасен стих, Вили! Поздравявам те!
  • Хубаво стихотворение.
  • Жени, Ники, благодаря ви. Честита баба Марта на всички. Да сте живи и здрави
  • Много хубав стих, Вили!
    Разкош!
  • "Ще тръгна първа... ако ме боли..."
    ---------
    Любов е. Трябва смелост, за да обичаш така и една немалка доза щастлива лудост. Радвам се, че не го пропуснах този толкова хубав стих.
  • Скити, Георги, благодаря ви!
    Прекрасен ден да имате.
  • Първата крачка е трудната, после следва полет...
    Поздравявам те.
  • Вили, грабна ме!
  • Много благодаря на всички ви за прекрасните думи! Радвам се, че е стигнало до вас. Много ми се иска, да ги чуе и вселената. Казах й каквото ми се искаше. Нека е хубава вечерта ви.
  • С вяра в любовта ще стъпваме по жарава, Вили!
    Поздравления!
  • Красиво е и ми хареса много.
    Само се замислям, че нестинарите стъпват бързо, а в любовта бързането не е препоръчително
  • Страхотно стихотворение! Препоръчвам, пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане!
  • Чудесен стих за най-стойностните неща, Виолета. Поздравление!

    "Толкоз хора, а едно небе...
    Дали понякога за туй се мразим...
    ...
    Него ли кажи делим...
    Или земните, не знам, богатства.
    Отвориха пазара за души...
    Не мога да си купя... даже ласка."

    Така е - в трагичен свят живеем!
  • Браво! Бис!
  • Браво, момиче, браво, Вили! Поздравявам те за твоята категоричност и за хубавия стих!
Propuestas
: ??:??