Нестинарска песен
Песен горчива в мене се влива,
сляла се с моя живот
и се залюшка песен хайдушка,
песен за моя народ...
... Като магия, пламък-стихия
горска утроба раздрал.
Пламнал Сакара и безпощадно
огънят вредом горял.
Като по чудо литнала лудо
песен до мойто сърце.
Тя заразказва в моята пазва –
на клада родено дете:
Във страшна жетва, жетва сред огън,
Индже дружина събрал,
а Каракольо с байрак в ръката
песен от болка запял.
Пее дружина в танц нестинарски
песен за своя Сакар...
Денем и нощем бродят юнаци...
Търсят пак своя олтар.
Песен горчива в мене се влива -
сред този измъчен народ.
Пак се залюшка песен хайдушка.
Дано намери тя брод!
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
Стиха ти не е свален от редакция той просто преминава в по стара страница защото всяко ново стихотворение написано от някой от всички ни в сайта се публекува на първа страница.Ако искаш да видиш всичките си стихове само трябва да Отидеш на произведения когато серегистрираш в откровения!Или по лесния начин е да кликнеш на твоето име в някой от твоите стихове и ще видиш.Има и друг вариант и той е в дясно на страницата където четеш стиховете ще видиш всички който в момента са в сайта.И там като натиснеш твоето име ще видиш всички твой творби.Дано да съм ти бил във помощ.Ако не пак ще ти обясня.Поздрави и усмики!!!