Щом погледа ми огнен срещнеш
и подпаля водата в краката ти,
и това, че не съм безгрешна,
с болка е открила душата ти,
тогава сетивата ти изгарят в пламъка.
В теб плахо пристъпвам и се оглеждам
да не превърна в пепел замъка,
изграден от любов и надежда.
Аз съм в него и съм толкова малка.
Всичко изгарям, но не съм безстрашна.
Потича лава и ни обгръща в пламъци.
И гори!
Искри огнени пръскат знаци.
Но пари жарта…….
опитвам се нещо да спася,
как искам нещо да запазя.
Огъня да втечня. С нова сила да го запаля.
Религия твоя да бъда. Богиня сред боговете.
Върху въглени от вятъра разгорени,
нестинарка в жаравата мълком да ходя,
без икона в ръцете.
© Todos los derechos reservados