В душата на детето
творецът се юти...
В очите му кристални - 
водопади от звезди...
Никой не разбира гения сега,
пише той под светлината на бялата луна...
Ето, нежно го погалва
в слепотата на нощта,
със сноп лъчи тя му подсказва
пътя към една мечта...
Взима молива и тръгва
със звуци, ноти той безброй
и плахо, бавно, нежно стъпва
сред този приказен покой...
И музиката го съпътства
във всеки следващ ден и час...
Там, където болката отсъства,
душата пее с пълен глас...

19.04.2011 г.