Земята спинка непробудно,
със снежна пеленка повита,
ала кокиче мило, чудно
изправя се и звънко пита:
„Нали си, зимичко, към края,
нали обичаш пролетта,
че аз цъфтя и си мечтая
край мен да са безброй цветя?!“
„Ех, мило ми кокиче, трай си! –
За пролетта е още рано! –
Цъфти си, радвай се, ухай си
и ми бъди все тъй засмяно!“
Това му зимата отвърна –
недосъбудена – сънливо,
а то – кокичето, прегърна
я с лъх на пролет най-вежливо!
© Стоян Минев Todos los derechos reservados
В поисках своего фонетического прадавнего учу болгарский язык до которого меня привёл, русский язык, затем украинский, затем диалект лемков, в котором много общего с болгарским. Стихи для детей - лучшие в мире репетиторы. И учишь, и запоминаешь....