Не мога да ти бъда неудобна, във мен да виждаш само дискомфорт... нали видя във мен душата сродна, за кораба си най-бленуван порт...
Не ме превръщай в уискито без лед, чорапа мокър във ботуша - във меденка със захар вместо мед, в студената вода под душа... Аз няма да съм фасът недопушен и бира изветряла от нощта... Перчем по челото ти непослушен и бръчките дълбоки край носа... Не съм измачканата ти любима риза, одрасканата със пирон кола... Не съм икономическата криза, забравената в офиса пола... Не искам да съм нокът неизрязан, лекенцето ти на костюма сив... Не съм и показалецът порязан, ръбът по панталона - крив... И няма да съм лампичката на бензина и ден дъждовен без чадър, от картата ти липсващата сума и... някакъв си бял кахър...
Не искам, чакаща и някъде последна във списъка с задачи, да стоя, да бъда книга на лавицата поредна и недочетена да си мълча...
Харесах много! И не само този стих! Радвам се, че едно момиче ни обърка и намерих стиховете ти. Интересен ми беше диалога ви. Хубав ден и седмица пожелавам!
Силве, за уточнение вмъквам , че стихотворението не е от диалоговата серийка... Приключихме с нея!Моля не визирайте лирическия като Н.Ж.-категорично!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.