От орлите ли взе неспокойния поглед на хищника,
с който сякаш събличаш душата ми – пролетен цвят.
Как събуди от сън онзи дяволски хор на орисници,
да запеят в главата ми псалм, на език непознат.
От кора на дърво ли се взе тази грубост на дланите,
да раздират воала на страст, непресторено гола,
а под тежката грапавост бликват на лудост фонтаните,
че докосват по-нежно от пух на цъфтяща топола.
От огньовете адски ли взе този пламък на устните,
та дори да потрепнат в загадъчна, светска усмивка,
вцепеняват ума, до нивото на пълна безчувственост,
а жарава описва контура на всички извивки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse