Горещо пладне. Дъх не стига,
дори часовниците спят.
Поредно бягство. Стара книга,
светът навън – не моят свят.
И телевизор каканиже,
измислици – за будали,
как някой някому е ближен
и чужда болка как боли.
Неверието ми отива,
мълчанието пък – съвсем.
Със самотата саможива,
взаимно дните си крадем. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse