13 jul 2024, 16:56  

Неверието ми отива 

  Poesía » Filosófica
224 3 3
Горещо пладне. Дъх не стига,
дори часовниците спят.
Поредно бягство. Стара книга,
светът навън – не моят свят.
И телевизор каканиже,
измислици – за будали,
как някой някому е ближен
и чужда болка как боли.
Неверието ми отива,
мълчанието пък – съвсем.
Със самотата саможива,
взаимно дните си крадем. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??