без "дните МИ тъжно брои..."
и още, предлагам: " " и пак
Горката тя! Не осъзнава, че бавно ме убива
с тежките си, сплетени около мен коси...
Самотата живее до мен,
общ живот с нея делим.
Тя - примирена, аз - отвратен,
един до друг - ние горим...
Топя се по малко, ден подир ден,
а тя, Самотата, до мене стои.
"Върви си!" - крещя ù отново сломен,
а мойта невеста дните тъжно брои... ...