27 jul 2008, 20:03

Невеста 

  Poesía » De amor
633 0 7

Отнесена от вихъра. Такава е –
за мен от малка казвали са всички,
но само аз и вихърът си знаем,
че лудостта е повече от вричане.

Отнесена от вятъра, отбрулена,
откъсната от корените, песенна...
Когато понесе те вихъра
ще разбереш какво е да си ветрена.

Ще молиш вятъра да те обича,
годежен пръстен тихо да довее.
Но вятърът веднъж се врича,
а цял живот е дълго време...

Отнесена от вихъра. Такава съм -
от малка ветрове ме гонят.
На Него вречена съм и си зная
невеста ще съм му бездомна.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??