Виждам хората около мен,техния живот,нещата,каквито биха
могли да бъдат.
Виждам приятелите им,техните любими,защо обаче те не ме виждат?
Виждам дървета,коли,хора по улиците.
Опитвам се да им говоря,но никой не чува думите ми.
Виждам къщи,играчки,смеещи се деца.
Виждам как се променя света.
Виждам как е започнало всичко.
Иска ми се да помня приятелите си,но
не помня нито един.
Защо всичко е толкова различно?
Защо си спомням само един пистолет?...
Един куршум...един гръм...всичко изчезва...
О,отново виждам!
Какво правя тук?
Хората не ме виждат - станала съм невидима.
Колко тъжно!
Знам какво е това.Знам къде съм.
Просто все още не мога да приема,че съм мъртва!
© Лора Todos los derechos reservados