9 jul 2009, 9:48

Невидима... 

  Poesía » Otra
582 0 3
Като сянка на някой скитник,
като невидима бяла мъгла,
пътувам през дните самотна,
незабелязана от света.
Никой не гледа в душата
и какъв всъщност си ти.
Щом външно си нищо,
значи и вътре такъв си ти.
Невидима за лудия свят,
незабелязана за лудите хора,
вървя по свой собствен път
и никога не чувствам умора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??