Дали когато за тебе мисля -
усещаш присъствието ми зад себе си?
Разбираш ли, когато те искам
и шепна: "Върни се..."

Виждаш ли моето лице,
когато държа снимката ти в ръце?
Дали сърцето ти тъжи,
когато за тебе лея сълзи?

Дали когато те сънувам,
от сън се будиш ти?
И когато името ти изричам -
чуваш ли ме, където и да си?

Дали питаш за мен,
както аз за теб?
И търсиш ли моите следи -
името ми изричаш ли през сълзи?

Дали ти липсвам така,
както на мене ти?
Ах, как искам да разбера -
обичаш ли ме като преди.

Когато сутрин станеш
и пред огледалото застанеш -
виждаш ли в него моето лице
и чувстваш ли се разделен на две?

Когато искам да те прегърна,
дали сърцето ти за мен тупти?
В невидима искам да се превърна
и да не се чудя повече дали, дали...