Невидима любов

5 dic 2010, 21:17

Poesía » De amor

972 0 2

Любов, аз искам да те разпозная!

Казваш, че най-лесно е това.

Не с думи нежни аз да те омая,

a да го доказвам със дела.

Да те усетя с ум и тяло –

това единствено желая, знам...

Че самотата, болката позната,

в душата моя съградиха храм.

Денят ми дълъг е и безутешен.

Прогнозата е сивота, валеж.

Но устремена и с надежда да те срещна,

мечтая нищото да облека в копнеж.

Копнеж по топли дни и обич,

по щастие, познало своя дом

и не преставам да ги искам,

търся ги – в очакване и стон.

Любов невидима, но тъй желана,

чакана с нестихващ вопъл, блян.

Ела при мен и сила дай ми

да преживея пуст и мрачен ден.

А може да си тук – в сърце горещо,

във поглед - нежно галил твоята душа.

В дума блага, във сълза искряща,

отронена случайно със тъга.

Като сеяч разпръсквам обичта си,

а малките зрънца потънали не знаят,

покълват винаги там, гдето

някой гладен ще нахранят...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

димитрова (Лилия Нейкова)

2010-12-06T08:46:15+02:00

Всеки носи любов в сърцето си,но понякога няма на кого да я даде.Хубав стих.
veesii70 (Веселка Стойнева)

2010-12-05T21:35:42+02:00

"Като сеяч разпръсквам обичта си,

а малките зрънца потънали не знаят,

ще покълнат винаги там, гдето

някой гладен ще нахранят..."

Това ми хареса най- много!!!

Добре дошла и пиши!!!