Невидима ще мина през света.
Нечута! Невидяна! Неразбрана!
Със шапка-невидимка, ей така,
встрани от светлината ще остана.
Край мене ще се носят ветрове.
И с тях ще се разнася аромата
на хиляди несбъдни мигове –
бленувана отрада за душата.
Ще свиря тихо аз – като щурче,
закътало се нейде из тревата.
И ако чуят слабото гласче –
това ще бъде моята отплата.