Невидима среща

бялатишина
136 124

16 mar 2017, 14:18

Poesía » De amor

380 1 3

Любовта е няма, затова

слушаме се, без да си говорим.

Как ли да затвориш във слова

тайнствения аромат на розата?

Любовта е глуха, затова

не изтръгваме по вик сподавен.

Как така ще стреснем Вечността

с гласове на земните си рани?

Любовта е свята, затова

като в храм навеждаме главите.

Как ли се издържа тежестта

на ограниченията в дните?

Ти недей да вярваш на страха!

Тук ще съм, където и да бъдеш.

Любовта е радост, затова

аз милея, даже щом си тръгваш.

И да си космически далеч,

пак ще чувам твоя дъх накъсан.

Може да я покосят със меч,

любовта в жарава ще възкръсне.

Ти си най-дълбоката ми рана,

аз съм нелечимата ти болест.

Как ли да повярвам аз, че няма

порив за усмивка в тази горест?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.