НЕВИДИМО ПРИСЪСТВИЕ
В очакване живота ми премина,
но вярата догасваща стоеше
и със сетни сили ми шептеше:
„Вярвай в мен и вечно ще ни има!“
Този час, тъй тих, смълчан
отминава бавно с тишината
и любов ми носи в самотата –
твоя лик сънуван и мечтан!
За такова чувство аз живях
и дочаках с теб да го изпитам,
ала в слабостта си не залитам –
ни един импулс не пропилях!
Пълнота изпълва празнотата
в сърце, което знае да обича,
дори когато дума не изрича,
а тупти с усета над сетивата.
И друга форма ще приема –
в лист, отронен на земята,
с поглед, вперен към звездата,
но до теб единствен място да заема.
Ти си моя дъх и живота нека ми го вземе!
© Камен Тодоров Todos los derechos reservados