Невинността говори ми, самата.
Невинен съм. Невинна е и тя.
Излюпена в нехайности, вината,
стаила се в горчилка, зловидя.
Неканена протегна си главата,
и тялото си гъвкаво провря
в опразнено пространство. Глуповата,
озърна се надеждата, прозря
закономерно правило – безсилна
ще се размива до безкрайността.
Невинността буксува инфантилна,
вината тържествува с лекота.