Ти си женен,

аз съм омъжена,

не искам да наранявам жена ти

и мъжа ми не заслужава това.

Те нямат вина.

Аз съм ти тръпка,

запазила се с времето досега,

а ти ме привличаш безумно,

посещаваш ме нощем в съня.

И двамата нямаме вина.

И слънцето няма вина, че залязва,

нито дъждът, че вали,

вулкани лава изригват – знам, че боли.

Но няма вина любовта ни,

че още гори.

И при толкова много невинни,

създали невинни деца

и толкова чувства възвишени,

кажете ми, моля.

Не е ли невинност любовта?

***   ***   ***