Неволи...

                       Черното куче в зелената сянка

                       на ниските, гъсти треви...

                       Плътна черта на отричане - чака

                       да видим какво не върви!

                       Близо до него - светът е бетонен,

                       пълен със сиви души.

                       Някой се мъчи с цветя да ни трогне!

                       Друг - с безразличие всичко руши.

                       Малко пространство за футболна топка.

                       Вик и протест на дете.

                       Боже, защо сме отхвърлили толкова

                       от Природата в трудния ден?

                       Кучето рови в боклука на хората.

                       Търси какво да яде.

                       Как да пресметнем  с бездушие сбора

                       от грешките в миг откровен?

                       Мътни порои ни мята небето!

                       Хлопваме с потрес врати.

                       Кучето - мокро. Обидата - дреме.

                       Топката - детството още държи!

                       Кално игрище е старият спомен.

                       Времето вече не ни е вратар.

                       Трябва да срутим стените си, хора!

                       Слънчева топка си търси Света!