Камен бабиното внуче
все край печката се суче.
Все очите му в тигана,
там цвърчи каймата смляна.
След минута, даже две
тя ще стане на кюфте.
После с питка и млекце
то в коремчето ще спре.
Стига с тез кюфтета мазни,
майка му отзад се дразни.
Виж си бузите, дупето!
Заприлича на прасето!
Баба ти е най-виновна,
че те храни като вол.
Днес ще бъда безусловна!
Утре само карфиол!
Камен гóрко се разплака
и потече му нослето.
Баба в мигом без да чака
си го гушна до сърцето.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados