Цигара догаря във нощния бар
и музика - всички танцуват
и като някакъв вечен кошмар
твоят образ отново изплува.
И как да забравя как весело ти
ме милваше в дните, в които
се сбъдваха всичките мои мечти
и се любехме с чувство открито?
Но между нас застанаха те -
родители, думи, години..
Днес как да не кажа"Обичам те",
като чувството в мен не изстина.
И ти ме обичаш, но няма къде
да се скрием - те ще научат.
Ако някой случайно за нас разбере,
най-лошото ще ни се случи.
Но със надежда поглеждам напред -
любовта е всесилна, аз зная.
Някой ден ще бъда отново със теб,
ако ще да е в ада или в рая.
© Татяна Начкова Todos los derechos reservados