Самодива (Вики)
535 5979
21 abr 2015, 22:29

Невъзможна загуба 

  Poesía
541 0 10

Изгубих ли? Та сякаш векове
изминаха без тези равносметки...
Победата, когато те скове,
победа ли е точно, или клетка!?

И загубата, смачкала деня,
но ценно зрънце мъдрост подарила,
дали не е поредната цена,
която със сърцето съм платила!?

Не зная, няма как да разбера
защо и как се случва. Но това е
нормална част от вечната игра,
в която да се срещна и позная.

Наясно съм, че всичко си е в мен -
победи, поражения, представи...
Докосвам с обич трудния ти ден,
а после... все едно какво ще става.

Преплете ми се в част от същността,
че няма те до мен, не съжалявам.
Как бих могла да губя онова,
което, всъщност, и не притежавам!?

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Талантливо сътворена поетична изповед, която съдържа мъдро философско послание - в този живот притежаваме единствено себе си ...!
    Поздрави и от мен!
  • Интересни размисли за победите и загубите.
    И наистина, от загубите помъдряваме.
    Много философия и поезия има тук...

    Поздрави,Вики!
  • Победите и загубите са еднакво ценни. Понякога е по-добре да изгубиш нещо, което реално си имал, отколкото само илюзията за него. А понякога е точно обратно. Но в относителността на представите е най-добре да запазиш като константна величина обичта в сърцето.
  • След като можем да притежаваме нереалното, защо да не можем да изгубим онова, което не сме притежавали? Крахът на надеждата да притежаваме нещо, не е ли теоретична загуба на същото това нещо?
  • Много ми хареса. Сърдечни поздрави от мен
  • Няма чиста победа, или пък чиста загуба, но ти го знаеш това!
  • Всичко, което притежаваме, е нашата душа...макар че най-често тя нехае за това... Чудесни стихове! Поздрави, Вики!
  • Пропито с мъдрост и силен финал...
  • Между победата и загубата
    лежи вселената на мислите.
    Какво би станало? (ами, ако)
    И струвало ли е усилието
    да задържиш във шепа вятър
    и капки дъжд,и слънчев лъч.
    Как се живее със остатък -
    част от душа и част от дъх?

    Отново благодаря за поезията.
  • "Победата, когато се скове,
    победа ли е точно или клетка!?
    И загубата, смачкала деня,
    но ценно зрънце мъдрост подарила,
    дали не е поредната цена,
    която със сърцето съм платила!?"Винаги ми харесва твоята философия и мъдросст придружени с искреност.Стихът ти е чудесен!
    Поздрав от сърце и лека нощ!
Propuestas
: ??:??