19 feb 2021, 14:11

Невъзможната 

  Poesía
293 4 8
Аз тайно те обичам, тъй е редно,
когато времето стои на прага
на сетния си ден и предпоследно
поглеждаш към света, където ще те няма.
Не ще ми стигне времето на боговете,
ни музиката на Орфей за горска нимфа.
Орисницата вече не милее,
че на вретеното ми не остана нишка.
Какво от туй, че тишината вечер
ще се съблича нагла и студена?
Развито е масурчето с надежда,
когато съм превърната в мишена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??