Дует: Kadife_ и Самодива
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
омръзнаха ми нощите тревожни.
Измамница отколешна е тя,
прекрасна, но реално невъзможна.
В сърцето ми притихнала стои,
от невъзможност просто уморена
и най-нахално пулса ми брои,
докосва ме с ръцете си студени...
Уж топлела човешката душа,
била уж необятна като Космос,
а хвърля те сред мрачна самота.
Дори от цар направила би просяк.
Прикрива се зад чар и красота,
за жертвата поредна се оглежда,
намери ли я, после с лекота
във свойте лабиринти я отвежда.
Отрекох я, проклех я, но уви -
в сърцето ми се върна, победила
проклятие, неверие, злини
и пак съм в плен на крехката ù сила.
Предадох се. Отново ще боли...
ще се въртя в спиралата ù сложна,
а тя ще се усмихва отстрани -
изгаряща, жестока, невъзможна…
© Вики Todos los derechos reservados