Ти не можеш да усетиш тръпката в сърцето ми,

щом погледът ми върху теб се спре.

Ти не можеш да разчетеш мислите ми,

когато гласът ти до ушите ми опре.

Нима не знаеш, че за мен си всичко?

Нима все още не си го разбрал?

Чувстваш се самотен и забравен,

чувстваш се на моменти дори предаден.

Предаден от света, предаден от живота,

очакваш просто някой, който ще те заобича.

Не знаеш, а и няма да разбереш, че този човек вече съществува.

Не знаеш, че обичам те до болка, но просто мечтите ми превърнаха се в страх.

Болката. Студът. Тишината. Тъмнината. Празнината.

Всичко. Това е всичко, което имам аз.

Това е всичко, което не искам да ти дам.

Не можеш да ме заобичаш, знам.

Не можеш с мен да бъдеш заради всички тях,

които безпощадно ме убиват ден след ден.

Душа не ми остана вече,

но само ти... само ти би могъл да ме спасиш.

Обичам те, как да ти го кажа?

Спаси ме от този огън, който раните ми пари,

спаси ме от чудовището, в което се превръщам.

Просто за ръката ме хвани и знай,

че може би ще извървим две слънца, а може би и две луни.

Знай, че те ще се опитат да ни спрат,

но просто с мен бъди.