Аз не мога от теб да избягам,
всяка нощ се връщам при теб.
Не спя, запазих лошия навик,
среднощно към теб да вървя.
Далечно греят семпли звездици,
градът отдавна притворил очи.
А аз, със стъклена лодка отплавам,
Мислено - там, където си ти.
Невъзможно е от теб да избягам,
Просто, ти, си ми обсебил ума.
Изгаря ме споменът за твоите длани
и изпепеляващия огън в очи.