18 feb 2021, 23:15

Невъзможно приятелство 

  Poesía » De amor
362 0 0

                                                Невъзможно приятелство

 

 

Ти искаш само да си останем приятели,

не мога така, ти  ако искаш ме  разбери.

Ние бяхме любими, бяхме мечтатели,

сега сме отдалечени и отново сами!

 

Сега когато гледам твоята къдрава коса,

си спомням нашите мигове чудесни!

Сърцето ме заболя, тъжна е моята душа,

а срещите ни случайни не са никак лесни.

 

И виждам те с друг мъж ходиш под ръка,

усмихваш се, смееш се на неговите шеги,

а аз тъжен и умислен  гледам настрана.

Изглеждаш щастлива, но дали е така, дали?

 

Обръщам се и си отивам сам в ноща.

Край, ще те забравя, мисля си сега така.

Може би ме чака някъде Тя, Любовта!

Поглеждам зад ъгъла, няма я моята мечта!

 

Навярно и тя самотна е отново в нощта,

една красива жена ме очаква в съня.

Среща случайна, ще ни уреди нашата съдба,

една среща, мъж с жена, две влюбени сърца!

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??