Невъзможно приятелство
Ти искаш само да си останем приятели,
не мога така, ти ако искаш ме разбери.
Ние бяхме любими, бяхме мечтатели,
сега сме отдалечени и отново сами!
Сега когато гледам твоята къдрава коса,
си спомням нашите мигове чудесни!
Сърцето ме заболя, тъжна е моята душа,
а срещите ни случайни не са никак лесни.
И виждам те с друг мъж ходиш под ръка,
усмихваш се, смееш се на неговите шеги,
а аз тъжен и умислен гледам настрана.
Изглеждаш щастлива, но дали е така, дали?
Обръщам се и си отивам сам в ноща.
Край, ще те забравя, мисля си сега така.
Може би ме чака някъде Тя, Любовта!
Поглеждам зад ъгъла, няма я моята мечта!
Навярно и тя самотна е отново в нощта,
една красива жена ме очаква в съня.
Среща случайна, ще ни уреди нашата съдба,
една среща, мъж с жена, две влюбени сърца!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados