Досадно и следобедно горещо
и сякаш въздухът от сол скриптѝ.
Хамалите в градинката отсреща
играят табла, морски шах и бридж.
Прелива пепелникът от угарки
и бирите след малко ще заврат.
По-здраво от волфрамова заварка
беседката ги прикова на хлад.
Пухтят мъжете, псуват и мърморят –
смехът дере следобедния зной.
Върти се зад прозореца отворен
издрасканият с трънчета покой.
Тъй всеки ден животът се изсулва
като връвчица ленена край тях.
Все някога – по параграф и буква
ще съди Бог за сторения грях.
Нощта ще скрие мръсните парцали,
ще проветри сърцата ни от дим.
Но ред ли дойде – за света да жалим,
ще бъде много късно да ценим.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados