Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
7 dic 2016, 7:53

Невъзвратимо 

  Poesía » De amor
468 0 2

 

 

Невъзвратимо
 
Изгубих те, а дишах любовта ти,
много исках да съм ти нужна
в този свят, костелив без остатък
аз за тебе била съм тъй чужда.

 

И попивах с очите си мигове
и нахално откраднати ласки,
а в пресечната точка-щастие
се препъвах в лицемерни маски.

 

Вече само съм лунна пътека,
по която незримо ще минеш,
а отатък, където сме лудите,
още сляпа сърна те сънува.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??